Върна се това, което бях загубил преди време. И колкото боли, толкова и ме прави жив с болката си, която раздира цялото ми същество.

---

Мога ли да

/просто да/

изгубя душите

които пазя в ръцете

да проникна в очите

да изкривя отново лицето.

 
Буря около мен

накрай сиво поле

седя – вълк в клетка

един извечен плен

и чакам стрела

стрела да ме прободе.

 

И козината лепне

с кръв и огън

и заглъхнали мечти.

Чакам да отекне

последния ми гръм

и вълкът скимти, скимти...

 

Покрай спомени

и глухи ветрове

загубих светлата страна.

През гори и планини

чух как някой ме зове

но оставих се

на мъртвата слана.

 

Затварям кръговете

на душата

и ги погребвам въ’ гората

защото ненужни

ненужни те остават.

 

Красотата,

в крайна сметка

през буря и мъгла

превърна се във плява...

----

Beneath the rain, as darkness gathered, with every face raised to him, Itkovian closed himself about all that he held within him, closed himself, then fell back.
     Back.
     Because. I was the Shield Anvil. But now…
     I am done.
     And beneath the Moon"s torrential rain, he died.

glad you did. (:

оф, къв анонимен, туй отгоре съм аз -.- тъп сайт.